Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03 11:14 - (Не)възможният Кюрдистан
Автор: fire Категория: Политика   
Прочетен: 570 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      Периодичното завъртане в общественото пространство в обращение на идеята за създаването на независим Кюрдистан пресладва определени геополитически цели, които не кореспондират с логиката на процесите, които текат, както в региона на Близкия изток, така и между разпръснатите в четири страни кюрдски общности. Само отговорът на въпроса „Cui bono? обаче не разкрива в дълбочина същинските причини, които стоят зад невъзможността за осъществяването на този акт в обозримо бъдеще. Тяхното проявление всъщност не изисква дълбоко прозрение, тъй като истинските причини са видими и на повърхността. Въпросът опира единствено до обектива, с който се наблюдава региона и до степента на изкривяване, чрез която се анализира информацията. Видимите проявления на цялостния хаос в Близкия изток са с размери, влияещи върху сигурността, устойчивостта на социалните системи и структурата на населението в Европа.

Статистически данни

Кюрдската общност е една от най-големите общности в света, която няма своя собствена национална държава. Разпадането на Османската империя и договорът Сайкс-Пико от 1916 г. на практика разпръскват кюрдското население основно в четири държави: Ирак, Иран, Сирия и Турция, като твърде противоречиви са данните относно нейната численост. Централното разузнавателно управление на САЩ през 2014 г. публикува World Factbook, където кюрдското население е показано със следното разпределение: в Ирак - 5.5 млн. души; в Иран – 8.1 млн., в Сирия – 1.7 млн., в Турция – 14.7 млн. [1] Твърде предпазливо трябва да се отнасяме към данните за техния брой, тъй като според различни източници общият им брой достига 40 млн. Но не в цифрите е проблемът. Подчертано ниски са нивата на социално, общностно и национално сцепление помежду им. Условно може да се открои единствено наличието на обща религия, макар и съществуващите вариации. Три четвърти от кюрдите говорят кюрдски (курманджи), а една трета „гурани”. С това се изчерпват приликите помежду им. Липсва националистическата искра, обединяващото чувство за обща история, за обща принадлежност и от там за създаването на общо националистическо движение. Антъни Смит е сред изследователите на национализмите, който твърди, че национализмът или нацията почива не на езика или на религията; той е чувство за общност, което се чувства от народа и от чужденците. Общност, която обикновено притежава мит за общ произход. [2] Съвременният национализъм е наследник на двувековно историческо развитие. Той става действена политическа сила едва след избухването на Великата Френска революция през 1789 година. Всъщност национализмът е двояко понятие. Той описва и националната идентичност, подхранвана от държавата, и нейното инструментализиране с политическа цел. Национализмът има многобройни и често пъти твърде различни определения, тълкувания и присъди, но си остава, както казва Лесли Снайдър, исторически феномен, смятан от много учени за най-важното нещо в света, по-значим от цивилизацията, хуманността, приличието, състраданието, по-важен от самия живот. [3] В случая с кюрдския въпрос Семих Ванер смята, че е безсмислено да се отграничава някакво „кюрдско население”, което да бъде въздигнато до „хомогенно малцинство”, нито на кюрдска идентичност, защото това би било плод на наивност, догматичност или партизанщина. [4]

Въпреки отсъствието на конструиращи националното самосъзнание компоненти, все пак трябва да се отбележат и потенциалните възможности, съществуващи пред кюрдското население, т.е. там, където са налице сепаративни настроения и биха могли да се очакват издненади с ограничен характер, т.е. такива, които да придадат уклон в посока постигането на някакви форми на независимост. След събитията от т.нар. „Арабска пролет” и задълбочаващите се социални, политически и институционални разломи в региона, се очертават две ядра на възможното кюрдско движение – полуавтономната област Иракски Кюрдистан и кюрдите в Турция.

Причините, поради които свеждаме до минимум възможностите съпротивителното движение да се зароди в Сирия, са разностранни. От една страна кюрдското население смени вече два пъти позицията си относно отношението им към управлението на Башар Асад. Първоначално се обявиха за негова опозиция, очаквайки бързото му сваляне, в което видяха своята възможност за обособяване на автономна област. В последствие предприеха рязък завой на позицията си и се включиха, заедно със сирийската армия, в съпротивата срещу Ислямска държава. Това се случи с оглед обещанието на Асад те да получат автономия при бъдещите промени в Конституцията. Сложните маневри, в които се впуснаха сирийските кюрди им навлече още един враг – Турция, която заема противоположна позиция по отношение на Асад и практически воюва срещу кюрдите в Сирия, защитавайки националната си сигурност пред угрозата от евентуална колаборация между сирийските и турските кюрди. Трайната комплицираност на ситуацията в Сирия не предполага намирането на решение на кюрдския проблем там. Да, сирийските кюрди разчитат на спорадичната подкрепа на иранските си събратя, но тя е в твърде ограничен характер. Що се отнася до тях, в исторически план те имат две успешно завършени  въстания срещу иранските власти. Бързото възвръщане на позиции обаче неутрализира бъдещите им сепаративни усилия и към момента иранските кюрди предпочитат да уреждат отношенията си с властите в Техеран по мирен път.

Иракски Кюрдистан

Кюрдската общност, която към момента е с най-високи шансове да създаде своя независима държава е тази в областта Иракски Кюрдистан. Това се дължи на факта, че държавността в Ирак е ситуирана върху „плаващи пясъци” след отстраняването на Саддам Хюсеин. Особеното отношение на кюрдите в Ирак към официалните държавни власти в Багдад проличава още през иракско-кувейтската война през 1990-1991 г., когато кюрдите заемат страната на Кувейт. Опитите в последствие те да бъдат „наказани” от Саддам Хюсеин засилва международната подкрепа за тяхната кауза. Нещо повече, коалиционните сили участващи в операция „Пустинна буря” установяват „зона, забранена за полети” над Иракски Кюрдистан и постепенно областта попада в сферата на влияние на няколко основни геополитически играчи в региона. Своята последователност кюрдите доказват още веднъж, когато се включват през 2003 г. в „Коалицията на желаещите” при демонтирането на управлението на Саддам Хюсеин. Междувременно чуждестранни компании се сдобиват с концесиите на основните петролни находища в региона: американската компания Exxon, руската Gazprom, френската Total, британската British petroleum. Използвайки стратегията, която Бжежински описва, за подкрепа на удобни правителства, САЩ оказват помощ на кюрдския управляващ елит в областта в множество направления: чрез въоръжаване на кюрдските пешмерги в борбата им с джихадистите от Ислямска държава; чрез мълчаливото си съгласие на окупирането на Киркук; чрез цялостна подкрепа за модернизацията и институционалното укрепване на Иракски Кюрдистан.

Другият стратегически партньор на Иракски Кюрдистан в региона е Турция. Въпреки парадоксалността на този факт на пръв прочит, зад него прозира изцяло икономическият интерес на Анкара. Тя стопанисва международния петролно-газов тръбопровод Джейхан и се нуждае от стабилни и предвидими партньори в областта, каквито без съмнение са приближените на клана Барзани. Допирни точки между Турция и Иракски Кюрдистан са налице и по отношение уреждането на въпроса с управлението на Башар Асад в Сирия.

Оттук започват обаче и множеството въпросителни относно бъдещето на тази територия. На първо място това е зависимостта й от международната подкрепа. Всяко „излизане”, на който и да е от партньорите на Иракски Кюрдистан от региона, ще доведе след себе си до тежки последици, някои от които дори биха застрашили съществуването на областта. Това се отнася най-вече до САЩ и Турция. И докато американската стратегия едва ли би претърпяла радикална промяна в региона, то не така стоят нещата с Турция, поради заетостта й с опазването на своя цялостен интегритет. Освен това в международен план все още не е постигнат консенсус по отношение федерализирането на Ирак, което допълнително намалява шансовете за независим Иракски Кюрдистан.

Втората зависимост на Иракски Кюрдистан е по отношение на доходите, които областта получава от добития петрол. Формално те все още преминават през Багдад, след чието преразпределение областта получава едва 16%. Проблем в последните няколко години е техният своевременен и пълен трансфер към областта и произтичащите от това социално-икономически рефлексии. Превръщането на този проблем в тенденция ще се отрази неминуемо върху публичните финанси, възможно е да отключи изострянето на междуклановото противопоставяне, а от там и средата за сигурност. Цялостното обедняване ще декласира голяма част от хората и би било предпоставка за търсене на незаконни алтернативни начини и пътища за препитание, както и до прибягване към емиграция - нещо, за което всъщност вече някои анализатори алармират. Правейки съпоставка между кюрдската емиграцията в началото на 90-те години на миналия век и новата вълна, която се задава, освен социално-икономическите фактори, Аръш Мамад извлича и нови елементи – задълбочаващите се неравенства между висшата управляваща класа и обикновените хора, новата опасност в региона в лицето на Ислямска държава, недостигът на електроенергия и все още незадоволителният  достъп до голяма част от населението до здравеопазване. [5] Това са предпоставките, които трасират пътя на 38000 души само от началото на 2015 г.  до средата на 2016 г. да емигрират, според данни на Иракската комисия по емиграция. [6]

Третото изпитание пред създаването на независим Кюрдистан са противоречивите отношениея между кюрдските общности, както тези в Ирак, така и в целия регион. Въпреки че числеността на кюрдската армия (пешмерга) в Иракски Кюрдистан наброява 200 хиляди войници, то за нейно единство не може да се говори. Алекс Хаджиев от Българското геополитическо дружество твърди, че едва половината от тях са лоялни на управляващата демократическа партия, 80 хиляди са части на Патриотичния съюз на Кюрдистан, а 20 хиляди принадлежат на движението „Горан”. [7] Това е индикатор за съществуващите все още кланови противоборства. На наличие и на други етнически и идентичностни разломи се натъкват Йенс Ридгрен и Дана Софи от Стокхолмския университет. Те провеждат качествено социологическо изследване, в което регистрират методологически проблем, който се свежда до невъзможността за етническо самоопределение, поради обстоятелството, че всички  респонденти в  Ербил (столицата на Иракски Кюрдистан) се самоопределят като „ербилци”. [8]       Макар към този феномен да следва да се подхожда внимателно и да не се правят прибързани заключение, поради спецификата на теренната работа и възможните умишлени или не пропуски в нея, то още една констатация в същото изследване показва, че окупацията на Киркук, от страна на кюрдите създава междуетническо напрежение в града, стигащо понякога и до насилие, което трудно би се урегулирало по мирен път. [9]   Проявленията на тези примери са честа закономерност, както е закономерност и липсата на единство между кюрдските общности в целия регион. Кюрдите в Ирак и кюрдите в Сирия са на противоположни позиции по отношение на Турция. Правителството в Иракски Кюрдистан се ползва с подкрепата на Турция най-вече заради интереса си от петролно-газовия терминал Джейхан (често компрометиран от турските кюрди като средство за борба срещу официалните власти), същевременно оказва подкрепа на турската армия в офанзивите й, както срещу управлението на Башар Асад, така и срещу своите събратя в Сирия. Турция не желае да бъде обособена независима кюрдска област в Сирия и често прибягва до военни интервенции в региона с цел да прекъсне връзката между Кюрдската работническа партия и нейният сателит в Сирия – Партията на демократичния съюз. Както се вижда взаимовръзките между кюрдските общности са сложни, в много случаи и по много въпроси те са на съвършено различни мнения. Ето защо дилемата не е кога ще бъде факт независим Кюрдистан, а дали въобще има базови предпоставки за това.

Кюрдската общност в Турция

В исторически план две са общностите, които представляват проблем за турските власти – арменците и кюрдите. И докато от арменския казус в днешно време остават само политическите нюанси и той е на дневен ред само по политически причини, то кюрдския въпрос дълги години стои да виси като демоклев меч. Най-многобройно кюрдско население е разположено в югоизточната част на Турция, като според различните източници то варира от 11 445 000 до 15 млн. души. Градовете, в които има големи маси от тази етническа група са Диарбекир, Адана, Измир, както и в мегаполиса Истанбул. Основният проблем, произтичащ от тях е борбата им за независимост и отделяне в собствена държава. Тези намерения са съпътствани от 1984 г. с терористични актове и тежки въоръжени конфликти между кюрдските бунтовници и турската армия, взимащи много цивилни жертви. Този дългогодишен въпрос съпътства турската република от самото й основаване. Мерки срещу зараждащия се кюрдски сепаратизъм се опитва да предприеме и бащата на турската република Мустафа Кемал. Първоначално кюрдите застават рамо до рамо с турците във войната им за независимост и в геноцида над арменците. След войната обаче в кюрдските райони са изпратени турски държавни чиновници, променени са имената на географските области, а кюрдският език е забранен в училища и съдилища. Това води до избухването ва въстание през 1925 г. под давлението на шейх Саид Нурси, което е потушено от 50 000 турска войска. В следващите няколко години над тях се налага турцификация, извършват се депортации и екзекуции. През 1937 г. нов бунт на кюрдите – алевити е потушен с бомбардировки, газ и тежка артилерия. По това време се говори единствено за хомогенна турска нация, като след 1925 г. Ататюрк изключва от речника си думата „кюрд”. По бит, култура и изградени навици турците и кюрдите коренно се различават, свързва ги единствено ислямът. С оглед заявеното членство в Европейския съюз, в последните няколко години Реджеп Тайип Ердоган беше предприел редица стъпки, с които да интегрира кюрдската общност към турското общество. На първо място следва да се спомене отпадането на забраната на кюрдския език, създаването на кюрдски национален канал и център за кюрдски изследвания. Въпреки това обаче за много от кюрдите тези мерки не са достатъчни. Тяхната въоръжена съпротива и терористични действия на забранената и обявена от държавата за терористична организация от Кюрдска работническа партия се възобновяват след трайната нестабилност в Близкия изток и откриващата се пред тях възможност за независимост. Макар и заловен през 1999 г. лидерът на  Кюрдска работническа партия Абдулах Йоджалан продължава да оказва своето влияние и от затвора, а въоръжените борби си остават единственият начин за постигане на целите на кюрдското движение. Напоследък в турското обществено и медийно пространство не стихва дебатът за социалните, икономически и политически аспекти на кюрдския проблем с цел намирането на решение по политически път. Паралелно с това силите на реда в страната – армия и полиция, периодично извършват нападения над предполагаеми бунтовнически лагери и укрития в Ирак и Сирия. Стига се до състояние, в което малолетни деца са обвинени в тероризъм и хвърлени в турските затвори. Опитът за преврат срещу президента Ердоган от лятото на 2016 г. развърза ръце му и го подтикна към кървава саморазправа, както с инакомислещи и опозиция, така и с представители на кюрдската общност, в това число на интелектуалци и народни представители от легитимната Партия на мира и демокрацията, ръководена от харизматичния Селахатин Демирташ. Другата потенциална опасност пред Турция е вълната от масова емиграция към нейната територия особено след събитията от Арабската пролет и появата на Ислямска държава в региона, въпреки че според Бюлент Аръш, постоянната опасност от масова кюрдска емиграция към Турция съществува още Войната в Персийски залив. [10]   

Конфликтът наподобява донякъде близкоизточния такъв между израелци и палестинци. Пътят, който може да доведе до „мир в страната, мир в света”, какъвто е девизът на турската република, Уидроу Уилсън го предлага още след Първата световна война и той е създаване на самостоятелна кюрдска държава. Това обаче преминава през „трупа” на турската държава. Амбициозният й лидер не дава индикации, че в обозримо бъдеще би могло да се стигне до такъв сценарий. Първо, защото той се стреми да следва неоосманистката линия, която не кореспондира с отстъпление на каквито и да било територии и второ, заради принадлежността на Турция все още към западната геополитическа орбита.

Прогнози

Динамиката в сферата на международните отношения предопределят, че статии от такъв характер са актуални само към момента на тяхното писане. Въпреки това прогнозите остават и те се основават на множество причинно-следствени връзки, чиито корени могат да се открият назад в историята. Извън всякакво съмнение е, че обективни предпоставки за създаването на независим, голям Кюрдистан не съществуват. Потенциалните възможности за оборване на тази авторова теза ще се проявят при ликвидирането на Ислямска държава, поради необходимостта от нов тип регулация в региона. И понеже, както казва Едуард Саид, след Втората световна война американците се отнасят към региона на Близкия Изток, така както Англия и Франция в миналото [11], то би могло да се очаква ново раздробяване на региона по подобие на случилото се с договора Сайкс-Пико от 1916 г. Проблемът обаче е в това, че осъществяването на този план ще дестабилизира две регионални сили – Турция – дългогодишен стратегически партньор за Запада, и Иран –  основен геополитически фактор в региона. И двете не биха се разделили на добра воля с огромни части от своите територии. По-високи са шансовете за създаване на независима държава в обозримо бъдеще единствено в Иракски Кюрдистан. За този акт обаче, задължително трябва да се осигури необходимата международна подкрепа, както и гаранции за преодоляването на междуклановите колизии предвид устойчивостта й в дългосрочен план.

(Статията е част от представен доклад по време на научна конференция на тема "Балканите в променящата се среда за сигуност", проведена на 6 ноември, 2016 г. в ПУ "П. Хилендарски")

Използвана литература:

[1]  Central Intelligence Agency. «https://www.cia.gov/index.html» (01.12.2016)

[2] Смит, А.  „Произход на нациите: Антъни Смит за миналото и бъдещето на национализма”, Либерален преглед, 23 април 2013, «http://librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/prospects/europe/2032-2013-04-23-19-34-28%20» (01.12.2016)

[3] Цит. по: Пантев, А. Рицар или чудовище. С: Булвест, 1993, с. 5

[4] Ванер, С. Турция. С: Рива, 2008, с. 333-334

[5] Mhamad, A. The new wave of Kurdish migration. Your Middle East, 27 юли 2015, «http://www.yourmiddleeast.com/culture/the-new-wave-of-kurdish-migration_33858» (01.12.2016)

[6] Iraq Tradelink News Agency. 38000 Kurds left Kurdistan, Commission. 22 юни 2016, «http://www.iraqtradelinknews.com/2016/06/38000-kurds-left-kurdistan-commission.html» (01.12.2016)

[7] Хаджиев, А. „Проектът за „Голям Кюрдистан” – шансове и препятствия”, Геополитика, 10 май 2016, «http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-2-2016/1944-proektat-za-qgolyam-kyurdistanq-shansove-i-prepyatstviya» (01.12.2016)

[8] Rydgren, J. and Sofi, D. Interethnic relations in Northern Iraq. International Sociology. January 2011. Vol. 26 (1): 25-49

[9] Пак там

[10]  Aras, B. Turkey and the Greater Middle East. Istanbul: TASAM Publications, 2004, p. 106

[11] Саид, Е. Ориентализмът. С: Кралица Маб, 1999, с. 10



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fire
Категория: Политика
Прочетен: 212047
Постинги: 55
Коментари: 379
Гласове: 3672
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31