Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2016 21:08 - Атентатори единаци нанасят разрушителни удари
Автор: fire Категория: Политика   
Прочетен: 687 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 12.08.2016 21:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
Как бихте коментирал събитията в Турция? Какво доведе до преврата? Адекватни ли бяха действията на Ердоган? 

- В исторически план армията в Турция винаги е играла ролята на пазител на кемалистките светски устои на републиката. Този факт обаче е несъпоставим с демократичните ценности и проевропейския път на страната, който се очакваше в крайна сметка да доведе до пълноправно членство в Европейския съюз. Казвам "очакваше", тъй като от днешна гледна точка това изглежда илюзия. Та на Турция  беше поставено негласното условие военните да престанат да се намесват в политиката на страната. В онзи момент това изигра важна роля, която умело бе използвана от Ердоган да бъдат фабрикувани делата "Ергенекон" и "Чук", чрез които висшият военен ешелон бе отстранен - т. е. онези военни, които имат волята, опита и мощта, за да реализират успешен преврат. На тяхно място бяха поставени удобни кадри от ниските армейски нива, които, най-грубо казано", да не създават проблеми", както лично на него, така и на стратегията му за развитието на страната. 

В последната година обаче във военните среди тлееше напрежение. То бе продиктувано от очакванията и надеждите на множество граждани, интелектуалци, медии и неправителствени организации военните да се намесят радикално във вътрешнополитически план и да свалят управляващия екип. Причините за това са в изобилие: пълзящата реислямизация на турското общество; грубото посегателство срещу свободата на словото; войната, в която Турция се въвлече в Сирия, и зачестилите терористични нападения. Стигна се до етап, в който се наложи от армията да излязат с декларация, чрез която да бъдат разсеяни всякакви съмнения относно подобни възможности. Една малка част от генералите обаче не бе напълно съгласна с декоративната роля, която им бе отредена, и реши да осъществи преврат. За реализирането на подобен заговор обаче е нужно единство, синхрон и подкрепа, както външна, така и обществена. Към онзи момент те не разполагаха нито с едното, нито с другото. 

Очаква ли се нов опит за преврат? 

- На този етап не. В момента Ердоган е на върха на своята мощ. В очите на неговите поддръжници той е победител. А както знаем от клишето - победителите не ги съдят. Т. е. той ще предприеме всички стъпки, за да неутрализира в обозримо бъдеще подобни опити за вмешателство в неговата власт. Считам, че за да бъде отстранен от нея, трябва да се случат едно от двете или и двете неща: Първо: икономиката на страната да спре да се развива с темповете, с които се развиваше до момента. Това би се отразило пряко върху доходите, начина на живот и социалната сигурност на населението, а подобен колапс би нарушил социалната база, която го крепи. И второ - чрез организирането на нов "преврат", но задължително с чужда санкция. 

Как се отразяват събитията в Турция на българския народ? Какви последици може да очакваме? До каква степен случващото се в нашата съседка ще се отрази на България? 

- Винаги е опасно, когато имаш непредсказуем съсед. В контекста на събитията в Близкия изток и "бежанското оръжие", с което Ердоган разполага, това на първо време е най-големият риск за страната. България е малка страна - няма нито условията, нито капацитета, нито кадрите, чрез които да се справи с нова "бежанска вълна".  На втори план вече идва опасността ислямизацията на турското общество да се прехвърли  все по-отчетливо и все по-осезаемо и в рамките на нашата страна по линия на неоосманизма, който Ердоган следва. Ръководното тяло на турската страна си остава непредвидимо и следва внимателно да се отчитат неговите моменти настроения, цели и амбиции, които на определен етап, биха могли да доведат и до по-тежки последици за България. 

Относно атентатите във Франция и Германия. Следва ли ИД точно определена схема? Какъв би могъл да бъде следващият им ход? 

- Категорично Ислямска държава не следва никакви предварителни схеми при организирането и  провеждането на терористичен акт, въпреки убеждението на повечето експерти в противното. Серията от нападения само в последната година го доказват - вижте актовете на насилие срещу "Шарли Ебдо", Брюкселското летище, Ница. Почеркът им е различен. Всъщност това няма практически никакво значение. Веднъж заразени с идеологията атентатори единаци са в състояние да нанесат не по-малко разрушителни удари от координираните атентати. На опасност сме изложени ежедневно, а средствата за противодействие към настоящия етап не са особено ефективни. 

Има ли истина в твърденията, че Турция подкрепя ИД? Трябва ли да се страхуваме, че в България има поддръжници на ИД? Какви превантивни мерки могат да се вземат? Взимат ли се достатъчно такива в момента? 

- Въпросът не е в това колко на брой са поддръжниците на ислямския фундаментализъм, както и на коя групировка точно симпатизират. Допреди няколко години на дневен ред беше Ал Кайда, сега е Ислямска държава. Предвид военните и териториалните загуби, които последната търпи, не изключвам на терен да се появи нов субект, който със същата реторика, мощ и успех да разнася вируса на "свещената война". Въпреки непрекъсната опасност от нападения, службите за сигурност навсякъде по света се оказват неподготвени и все по-рядко превантивните мерки, които използват, служат за предотвратяване на подобни асиметрични заплахи.  

Що се касае до подкрепата на Турция за Ислямска държава - появиха се достатъчно доказателства за това. При опитите на Турция да разгъне неоислямисткия вектор от външната си политика, тя започна да си сътрудничи с "Мюсюлмански братя" в Египет, "Джабхат ан-Нусра" в Сирия, "Хамас" в Палестина и техни еквиваленти в Либия. Докато Турция финансираше и снабдяваше с оръжие терористични организации за ликвидирането на режима на Башар Асад в Сирия, част от същите тези сили се вляха в Ислямска държава. 

Можете ли да направите прогноза как ще се развият събитията в следващите месеци? 

- Прогнозите ми не са оптимистични. Средата на сигурност в Европа е силно влошена и тенденциите не клонят към подобрение. Една нишка от проблеми - туморното образувание Ислямска държава, мигрантската криза, яростният съсед Турция и Brexit показаха кризата в европейското политическо лидерство. Когато политическият елит не се справя с проблемите, подозирам, че в най-скоро време ще нарасне влиянието, както на  националистически партии, така и на паравоенни организации, т. е. Европа ще се върне 70-80 години назад. (Пазарджишка Марица - http://pazardjik.marica.bg/article/read/9861 )

* Пламен Нанов е бакалавър по "Социология" и магистър по "Дипломация и международни отношения". От 2014 г. е докторант в катедра "Приложна и институционална социология" и хоноруван асистент по "Социология на политиката", "Социология на правото" и "Социология на социалната политика". Темата на десертацията му е "Дилемата по присъединяването на Турция в Европейския съюз.



Гласувай:
5
1



1. mt46 - Поздрав!... Ето още нещо по темата:
12.08.2016 22:11
http://www.memoriabg/2016/08/12/izlizaneto-na-turcia-ot-nato-zashto-se-bavi/


от Katehon в Избор на редактора · 12/08/2016 · 10:01

0000307871-article2

Излизането на Турция от НАТО бе една от ключовите теми през седмицата. Фактът, че Алиансът направи извънредно изявление по въпроса, показва, че Брюксел възприема напускането на Турция като твърде възможна развръзка.

Официалното изявление на НАТО пред пресата последва края на срещата между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеп Ердоган. Въпросът за излизането на Турция от съюза не бе официална част от въпросите на дневния ред, но атлантиците имат основание да се безпокоят. Посещението на Ердоган в Русия и засилването на съдействието между двете държави по ключови стратегически въпроси, като конфликта в Сирия, свидетелстват за провала на плановете двете сили да бъдат вкарани в конфликт. Ако възприемем президентската среща в контекста на скорошното посещение на казахстанския президент Нурсултан Назарбаев в Анкара и проведената в Баку среща на върха между лидерите на Русия, Азербайджан и Иран, става ясно, че залогът е не само възстановяване на предишните отношения, но може би също така включването на Турция в евразийския интеграционен процес и нейното възможно бъдещо приемане в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).

kmet-ankara3Кметът на Анкара Мелих Гьокчек:

„Дай Боже сегашната ситуация да ни позволи да направим завой към още по-тясно сътрудничество между нашите страни (Русия и Турция – бел.ред.). Мисля, че има нужда от нов блок, в който също така трябва да влязат Китай, Иран, Азербайджан, Пакистан. Именно такъв блок може да бъде гаранция за мира в света.“
(Интервю пред руската тв „Царьград“ в документалния филм „Турция. Превратът“, излъчен на 8 август 2016)

Едновременното членство в НАТО и ШОС изглежда малко вероятно. И двете организации възприемат една друга като врагове. Затоплянето на отношенията с Русия, Иран и Китай предполага скъсване със САЩ. Това е геополитическа максима. Въпреки това Турция все още не е гарантирала готовността си да се оттегли от НАТО. Как може това да бъде обяснено? Дали НАТО е гарант за сигурността на Турция поне до известна степен?

Като за начало е добре да си припомним, че Турция става част от НАТО през 1952 г., в резултат от териториални претенции от страна на Съветския съюз. От 1945 г. до 1953 г. Съветският съюз предлага създаването на база в района на черноморските проливи, както и възстановяването на имперските кавказки граници от 1878 г. Днес Русия не предявява никакви претенции към Босфора и Дарданелите, а двете държави нямат обща граница в южните части на Кавказ. Също така няма и Съветски съюз, чиято идеологическа комунистическа експанзия в миналото създава допълнителна опозиция и предоставя на Турция още един повод да стане част от НАТО. С други думи, основните фактори, които изпращат Турция в лагера на Алианса, вече не съществуват. Освен това възникващият съюз на Турция с Русия и Китай би елиминирал въпроса за руската военна заплаха от дневния ред.
2016-08-12_010223

Владимир Путин и Реджеп Ердоган в Санкт Петербург, 9 август 2016



Хипотетично член 5 от Вашингтонския договор обещава на Турция подкрепата на други страни-членки на НАТО в случай на външна агресия. На практика обаче ответните мерки в рамките на механизмите за упражняване на член 5 са оставени на усмотрението на членуващите страни. Това означава, че една държава може да сведе ролята си до дипломатично изявление за подкрепа, без да предостави някаква съществена помощ. Въпреки турските опити за стартиране на процеса, НАТО никога не е упражнявала член 5 в случаите на сблъсъци между Турция и други държави. Класически пример е отговорът на НАТО към конфликта между Турция и Русия, който се разрази през 2015 г. През 2010 г., когато израелски части спряха турския кораб „Мави Мармара“ и убиха присъстващи на борда му турски граждани, НАТО не направи нищо, за да защити или дори да подкрепи Турция.

2016-08-12_005145Юмит Ярдъм, посланик на Турция в Русия:

„НАТО няма право да казва на Анкара с кого може да гради отношения и Турция ще развие връзките си с Русия въпреки позициите на Запада.“
(Изявление на 11 август 2016, Москва)

Седемдесет американски тактически ядрени бомби от типа B61-12 са складирани във военновъздушната база „Инджирлик“ в Турция, разположена в южната част на страната, близо до границата със Сирия. Между 10 и 20 от тях са предназначени за използване от страна на турските ВВС. Това може да се разглежда като допълнителен фактор за сигурността на страната. Въпреки това, поради присъствието на американските бомби, Турция е и хипотетична цел за руските ядрени оръжия. Турция няма самолети с голям обхват на действие и може да използва ядрени бомби само със съгласието на НАТО, и то в непосредствена близост до своите граници. Трудно е да си представим ситуация, в която Турция няма да бъде в състояние да се справи с хипотетични заплахи, идващи от Близкия изток, само с използването на конвенционални оръжия.
1468765989_indzhio

Военната база „Инджирлик“



Териториалният спор между Гърция и Турция в Егейско море и подкрепата на Турция за Северен Кипър традиционно разваля отношенията между Турция и европейските страни от НАТО, които не считат Анкара за добре дошъл съюзник. Страните от НАТО подкрепят кюрдите в Сирия и дори са използвали авиобазата „Инджирлик“ в подкрепа на кюрдските Отряди за народна защита. Самата Турция смята Отрядите за терористична организация. Възниква парадоксалната ситуация, в която турска военна база се използва за подпомагане на организация, подпомагаща сепаратистите в Турция.

Нещо повече, доказателствата за участието на НАТО в неотдавнашния пуч се увеличават. Опитът за преврат на 15 юли свидетелства, че членовете на турските ВВС са най-активните участници в него. Въздушните сили се считат за структурата, най-добре интегрирана в НАТО. Базата „Инджирлик“ е използвана от бунтовниците за провеждане на въздушни удари срещу официалните власти. Трите най-важни полка в армията, които са участвали в преврата, са били част от турския корпус за бързо реагиране към НАТО. Американският генерал Джон Ф. Кембъл, бивш командир на групи на НАТО в Афганистан, беше нарочен от про-Ердоган медиите като един от основните организатори на преврата. Бяха публикувани снимки, направени точно преди неуспешния пуч, на посланика на САЩ в Турция, Джон Бас, с турски офицер. Накрая, високопоставеният турски служител на НАТО, контраадмирал Мустафа Угурлу, който е работил в САЩ и е обвинен в участие в заговора, поиска от САЩ политическо убежище.

n_62715_1Мевлют Чавушоглу, външен министър на Турция:

„Може да обмислим дали да не напуснем НАТО, тъй като Алиансът не дойде да помогне тогава, когато със сила беше направен опит да бъде сменена законната власт в Турция. ЕС подклажда настроенията срещу турската държавност и срещу турския президент Реджеп Ердоган. ЕС може да вини само себе си, ако Западът изгуби Турция.“
(Интервю за държавната Анадолска информационна агенция, 11 август 2016)

По този начин НАТО показа, че е не само външна, но и вътрешна заплаха за сигурността на Турция. Членството на страната в НАТО означава, че проникването в турските въоръжени сили на агенти на влияние от САЩ ще продължи. Това също така означава, че рискът от повторен преврат остава. В края на краищата, осъществяването на военен преврат не може да включва само мрежата на Гюлен – това би било невъзможно без подкрепата на НАТО и без наличието на агенти на влияние в турските въоръжени сили.



savetnik1Бурхан Кузу, съветник на турския президент Ердоган:

„Уморени сме да стоим пред портите на Европейския съюз, това продължава 50 години. Ние вече не вярваме в него и не се стремим към него. В Сирия нашите западни съюзници също не ни помагат. За какво ни е в тази ситуация да имаме лоши отношения с Русия? Ние сме по-склонни към евразийска ориентация. Високо оценяваме решителната подкрепа от страна на Русия към Турската държава по време на преврата. А реакцията на Запада беше много уклончива и Ердоган не получи подкрепа от тях в решителния момент.“
(Интервю пред руската тв „Царьград“ в документалния филм „Турция. Превратът“, излъчен на 8 август 2016)

В действителност, няма реални предимства за турците от членството на Турция в НАТО. Излизането от Алианса няма да доведе до някакви сериозни последици. В същото време членството в НАТО води до загуба на държавен контрол от страна на Турция по отношение на собствените й въоръжени сили, както показаха последните събития. НАТО не може да гарантира сигурността на Турската република, а напротив, членовете на Алианса и ключовата държава в него, САЩ, подкрепят най-големите врагове на Турция: кюрдските сепаратисти. Не съществуват обективни причини за Турция да остане в НАТО. Остават само субективните опасения.

Едно от тях очевидно е свързано с факта, че Русия, Иран и Китай трябва да предложат на Турция нещо в замяна – институционален съюз, който предвижда реална колективна сигурност. Друг проблемен въпрос е мощното про-натовско лоби в рамките на Турската република през вътрешния кръг на Ердоган и в неговата Партия на справедливостта и развитието, както и, разбира се, в турските въоръжените сили. Не трябва да се забравя и Ахмет Давутоглу – архитектът на неуспешната политика на Турция в Близкия изток и инициаторът на конфликта с Русия, който е добре приет на Запад. Въпреки оставката му, той все още до известна степен стои близо до Ердоган. Историческият опит със съдбата на другите лидери от Близкия изток показва, че тази половинчата позиция, съчетана с политиката да се задържат агенти на влияние и Западно позиционирани фигури във вътрешния кръг на властта, един ден може да доведе до нов преврат.

0472744001468618326_552789_600x458Реджеп Ердоган:

„Турция предлага да се сложи край на хегемонията на долара и в двустранната търговия с Русия да се използва турската лира или руската рубла. По този начин полза ще имат и Турция, и Русия. В такава една ситуация доларът ще се обезцени и ще се спасим от натиска на курса.“
Санкт Петербург, 9 август 2016

Превод: Memoria de futuro

Източник: Katehon
цитирай
2. fire - Благодаря ти, mt46!
14.08.2016 17:12
Поздрави и на теб. :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fire
Категория: Политика
Прочетен: 215294
Постинги: 55
Коментари: 379
Гласове: 3715
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930