Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2014 01:09 - Социални и икономически измерения на турския просперитет
Автор: fire Категория: Политика   
Прочетен: 2933 Коментари: 4 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

   Да анализираме Турция през призмите на религията и на османския ятаган и да се поддаваме на предварително изградени стереотипи и исторически клишета е сигурен сигнал за неразбиране на съвременното състояние на югоизточната ни съседка. Избирането на който и да е от посочените варианти възпрепятства безпристрастността в оценките на процесите, които текат там от десетилетия, а тяхното познаване е от важно значение за българския бизнес, научната общност и политическия елит най-малко поради две причини: зараждането на нова регионална сила в непосредствена близост до България с всички произтичащи от това последици и големият брой турска общност у нас, която при определени обстоятелства може да се превърне в инструмент за влияние върху събитията тук. Преходът, който Турция осъществява от „болния човек на Европа” до шеста икономическа сила на континента,  е забележително и заслужаващо внимание постижение, особено на фона на задъхващия се западен либерален икономически модел. Това явление поражда низ от въпроси: какви са причините за това; къде е границата на един такъв растеж; как тази тенденция се отразява върху обществото; какви ще бъдат геополитическите последствия. Отговорите им минават през историческа ретроспекция и позоваване на четири ключови етапа, които са в основата за разбирането на днешна Турция: 1) Реформаторската програма от края на 30-те години на XIX в., известна под името „Танзимат”; 2) Кемалистката политика; 3) Военният преврат от 1980 г. и стабилизационните мерки на Тургут Йозал; 4) Управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) от 2002 г. насам.

   Първият етап започва през 30-те години на XIX в., когато са налице вече признаците за упадък на Османската империя. Търсенето на ефективни и работещи решения за спирането на този гибелен процес води до изготвянето на програма, наречена „Танзимат”, чрез която „с очи втренчени в Европа, османската държава търси своето спасение в копирането на европейските модели”[1]. Мерките, които са предприети включват административни, данъчни, финансови, образователни, военни, правни промени и приемането на Конституция с либерален характер, която предвижда обществено-политически модел, сходен с този в повечето Велики сили. Естественият рефлекс на обществото срещу засилващото се западно влияние в империята предизвиква катаклизми и негодувания сред голяма част от него и способства за формирането на  обществено-политически алтернативи (ислямистка, пантюркистка и либарална), които впоследствие са в непрекъсната борба за надмощие помежду си за налагането и утвърждаването на новата национална идентичност.

   Началото на втория етап започва с триумфа на младотурската революция от 1908 г. и последвалите трансформации от икономическо, политическо и социално естество в турското общество. Те катализират процеса на „уестърнизация” на турската република. Възприетата от кемалистите концепция за западна ориентация игнорира Халифата и Султаната, а Конституцията се превръща в основен закон на младата република. Мащабните реформи, които Ататюрк осъществява в турския социум на практика обаче не се оказват онзи силен импулс, чрез който  бившите османски поданици да се превърнат в истински граждани на турската република. Това се дължи на ислямската цивилизационна матрица и характерните за традиционните общества порядки, на които се крепи до момента турската идентичност. Обхватът на кемалистките нововъведения засяга в най-голяма степен високите слоеве на обществото, държавата и висшите интелектуални кръгове, но не и обикновеният човек, който е религиозен и необразован, т.е. не възприема нито новата азбука, нито захвърля изцяло феса, нито се отрича от религията, поради което, както казва Все пак, онази част от турското общество, която се поддава на новия европейски модел, е  ядрото, което конструира „нови възможности и нови професии, с което се дава старт на процеса, който с времето й осигурява нещо, което тя никога преди това не е имала – турска средна класа от бизнесмени, мениджъри и технически грамотни специалисти”[2]. Опитът на Ататюрк за насилствена европеизация и промяната на ислямо-пантюркистката идентичност на обществото консолидира в най-значителна степен ислямисткото течение. Макар и средствата, с които то си служи в политико-обществената пропаганда, да не са в такава степен радикални, както при повечето арабско-персийски ислямистки еквиваленти, то разделителна линия е прокарана и не предполага консолидация в обозримо бъдеще.

   Третият ключов период от историята на Турция започва през 1980 г. в обстановка на висока безработица и инфлация от 107.2%, социални бунтове и появата на ултралеви организации. Успоредно с това се засилват клерикалните реакции срещу западния облик на републиката, а кюрдската общност става все по-настоятелна в своите искания за самостоятелност. Под претекст, че трябва да бъде установен ред в държавата и икономиката, военните – начело с ген. Кенан Еврен, извършват преврат (трети в историята). Мерките „насочени към либерализирането на икономиката и нейното пренасочване към външния пазар, ускоряват процеса на индустриализация на Турция”[3] и спомагат за овладяването на инфлацията до 40% през 1984 г. Равносметката от преврата на военните и предприетите мерки на Йозал е, че принципите на пазарната икономика започват да се прилагат, което ускорява развитието на икономиката, а постигнатият напредък дава благоприятно отражение върху цялостния облик на страната и гарантира в следващото десетилетие стабилна основа за възходящо развитие.

   Последният четвърти етап започва със спечелването на изборите през 2002 г. от Партията на справедливостта и развитието (ПСР), наследник на забранената през 1997 г. ислямистка Партия на благоденствието. При ПСР е достигнат рекордният икономически растеж от 8.5% през 2011 г., това е втори резултат след Китай, което я прави 16-та икономика в света, и 6-та в Европа. Някои експерти заговорят за „турско икономическо чудо”, а Тимъти Гартън Аш дори я определи за „държавата люлка за бъдещето на Европа”.[4] Политиката на ПСР покачва над два пъти стандарта на живот за последното десетилетие, прогресивно се увеличава населението (с около 800 хиляди души годишно), повишава се и средната продължителност на живота от (72 г. на 75 г. за същия период) .

   Съществен напредък във всякакъв аспект осъществяват големите градски центрове, особено тези в Анадола. Те се развиват икономически, инфраструктурно и демографски, а в политически план тяхното управление е концентрирано в ръцете на представители на ПСР. Осезаем тласък придобива вътрешната миграция в посока от селото към града, породен от търсенето на по-добри икономически шансове. Този процес способства за промяна в профила на това население. Необразованата и работеща нискоквалифициран труд част от него свързва тази промяна със стабилната икономическа ситуация в страната, олицетворявана от ПСР, а другата – използвайки достъпа до качествено образование, придобива квалификация, намира си значително по-престижна работа и постепенно увеличава доходите си, с което се осъществява преминаването му в следваща фаза на социално развитие. Тази група също свързва градацията на своя статус с управляващата партия и способства за превръщането им в нейна електорална база. Освен с икономически средства, управляващите използват и религиозни, за да сплотят и подчинят тази част от турското общество. Според социоложката Некла Келек „откакто на власт е ПСР, Турция се развива като страна, в която ислямският начин на живот все повече определя ежедневието”[5], а символите на вярата се превръщат в легитимиращ белег, с което се задълбочава в още по-голяма степен поляризацията в турското общество.

       Наред с положителните моменти в турската икономика, тя е съпътствана и от проблеми, които при определени обстоятелства биха могли да се превърнат в опасни зависимости. До голяма степен Турция е зависима от страните от Еврозоната. Износът й към тях е 42% от общия, а европейските инвестиции в турската държава са в размер на 76%. Друг проблем, пред който е изправена страната е бюджетният й дефицит – 10% от БВП, което го прави един от най-високите в света. Причините за трупането му са в нарастването на вноса на петрол, природен газ и електричество за покриване на икономическите и социалните си потребности[6]. През 2011 г. вносът на енергоносители формира 23% от целия турски внос (основно от Русия, Иран и Ирак). Тази зависимост стимулира управляващите да вложат усилия в разработването и изграждането на транспортни и енергийни проекти. Сред приоритетните за страната са газопроводите „Син поток”, „TANAP”, „Набуко” и „Южен поток”; нефтопровода „Самсун – Джейхан”; съсредоточават се средства и усилия също в строежа на атомни електроцентрали. Други проблеми пред икономика й са ниската конкурентоспособност и банковият сектор, където от години лихвеният процент е отрицателен и това не стимулира населението да спестява във валута, с което на практика се превръща в още по-уязвима откъм свежи финанси и същевременно зависима от външните капиталовложители. Състоянието на инфлацията също се покачва - от 6.53% през 2009 г. до 9.26% през 2013 г. През последната година, в резултат на протестите срещу Реджеп Ердоган, турската лира загуби около 20% от своята стойност, а чуждестранните инвестиции също търпят спад от 4,8%, което накара някои анализатори да заговорят за обедняване на не малка част от турското общество. Като цяло обаче икономическите показатели на Турция към момента са стабилни и макар от 2011 г. насам ръста й да е забавен, той се движи в порядъка 3-4%.

     Бързоразвиващата се икономика от последното десетилетие, силно изразеният демографски бум и относително стабилният политически елит привидно са сред основните оръжия на придобило надмощие ислямистко ядро. Те са в основата на нейните геополитически амбиции и новата роля, която й чертае тандема Ердоган-Давутоглу. Същевременно, в една многолика страна, каквато е Турция, факторите, които биха предизвикали дестабилизация (включително и индуцирани отвън) са налице: все по-задълбочаващият се разлом между кемалистките и ислямистки елити, нерешеният проблем с кюрдите, нестабилният геополитически регион, маргинализацията на военните и силните й външнотърговски обвързаности. Както и да се развият обстоятелствата през идните години в Турция и около нея, България трябва да подхожда със заострено внимание, да следи нейните амбиции и да отчита променящите й се интереси.

 

 

(Резюме от доклад на Пламен Нанов, представен на международна научна конференция на тема „Социалните науки и икономиката”, проведена на 31 октомври 2014 г. в Стопанска академия - гр. Свищов)

 

                                   Библиография:


[1] Мантран, Р. История на Османската империя. София. Рива. 1999. с. 472

[2] Люис, Б. Възникване на съвременна Турция. София. Пигмалион. 2003. с. 536

[3] Хаков, Д. История на съвременна Турция. София. Парадигма. 2008. с. 373

[4] Turkey swing state for Europe like China for world. http://www.todayszaman.com/news-276426-turkey-swing-state-for-europe-like-china-for-world.html

[5] Бенхабиб, С., Келек, Н. Две мнения за демократизацията в Турция. http://www.librev.com/--/396-2009-06-16-20-21-01

[6] Челикпала. М. Турция и енергийната геополитика в Черноморския регион. http://geopolitica.eu/index.php?option=com_content&view=article&catid=56:broy3-2013&id=1433:turtsiya-i-energiynata-geopolitika-v-chernomorskiya-region




Гласувай:
6
0



1. leonleonovpom2 - Поздравления!
05.11.2014 08:27
Вярно е, просперират!
Но имат политици, които мислят за държавата, за народа - европейски тип!
вероятно са и обучавани, не са от улицата, самозванци
Решил някой, че може да управлява и готово!
Не!
Приятен ден!
цитирай
2. fire - leonleonovpom2, благодаря!
05.11.2014 09:27
Чувал съм, че Ердоган не е особено интелигентен, но е обграден от такива, а проф. Давутоглу е един от тях. До скоро Фетула Гюлен също влизаше в този "отбор".
Приятен ден и на теб!
цитирай
3. zaw12929 - Този материал ми изглежда непълен. ...
17.11.2014 17:54
Този материал ми изглежда непълен. защото е време да обърнем отношението си към Турция, като най голямата ни съседка, която може да ни помогне , а не да бъде измислена зап;аха...
Трябва да има по вече добронамерени материали... добротата ще спаси света.
цитирай
4. fire - zaw,
17.11.2014 19:19
съжалявам, но статията не е с терапевтичен характер.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fire
Категория: Политика
Прочетен: 215294
Постинги: 55
Коментари: 379
Гласове: 3715
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930