Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2012 15:31 - Отношението на ГЕРБ по въпроса с членството на Турция в ЕС
Автор: fire Категория: Политика   
Прочетен: 1358 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 26.10.2012 15:39


 От 1 януари 2007 г. България е пълноправен член на Европейския съюз и като такъв е важно отношението на страната относно членството на Турция в него. Юридически страната ни разполага, като всяка друга, с лост, който да послужи за блокиране на преговорни глави или налагане на вето над турското членство в Съюза. В първите години след присъединяването ни към ЕС в България липсва сериозен дебат по темата за Турция, както и на официална държавна позиция. Социологическите сондажи на „Маркет линкс” от 2007 г. обаче отчитат, че над 50% от българите са против членството на южната ни съседка в ЕС. Смяната на политическия курс в страната, с идването на власт на правителството на ГЕРБ, българският управляващ елит мимоходом започва да обсъжда темата.  Първи по въпроса, в началото на 2010 г., се произнася министърът без портфейл Божидар Димитров, който намеква, че България може да наложи вето на европейското членство на Анкара ако тя не изплати на София компенсация за имотите на бежанците от Източна и Беломорска Тракия, предвидени в подписания през 1925 г. Ангорски договор. Министър Димитров визира и конкретна сума, възлизаща на 20 млрд. долара. Мнението му е подкрепено и от пресслужбата на министерството на външните работи, според което това е и официалната позиция на страната. Последвалата реакция от страна на Турция е, че трябва да се избягват подобни мнения, тъй като по този начин се застрашават приятелските отношения между двете страни. На следващия ден българският министър-председател отправя остра критиката към Божидар Димитров, а от министерството на външните работи опровергават първоначалното си становище. В резултат на този гаф Васил Нинов от пресслужбата на министерството е уволнен, а министър Димитров получава последно предупреждение. Плахи стъпки за замазване на конфликта прави няколко месеца по-късно външният министър Николай Младенов при посещението си в хърватския град  Дубровник, където казва, че  „България ще е последната държава, която ще създава трудности или ще се противопоставя на процеса на присъединяване на Турция към ЕС, защото ние сме нов член на ЕС”. От тях ясно личи, че на този етап България не е против присъединяването на Турция, но забележителен е аргументът, който Младенов използва – „защото ние сме нов член на ЕС”. Комплекс за малоценност, робско мислене или непознаване на процеса на разширяване и процедурата по присъединяване на нови страни са в основа и на изказване на Цецка Цачева, председател на Народното събрание на България, която възкликва: „Кои сме ние, че да казваме дали Турция трябва да се присъедини към Евросъюза?”  Думите й са по повод внесената подписка от политическа партия ВМРО за свикване на национален референдум относно приемането на Турция в ЕС, която впрочем вече две години залежава в канцелариите на Народното събрание и не е подложена дори на обсъждане.  Последното посещение на турски държавни лица в страната ни хвърли далеч по-ясна светлина върху въпроса за отношението ни към турското еврочленство. На своя колега Егемен Багъш българският външен министър Николай Младенов твърдо заявява: „даваме пълната си подкрепа на Турция за присъединяването й към ЕС, защото за нас е от изключително значение всички наши съседи да извървят пътя към европейското семейство”.  В изявлението си министър Младенов посочва още, че „България и Турция споделят не само общо историческо и културно наследство, но и нещо още по-важно – общо бъдеще в Европа, сега, когато Турция е на път да се присъедини към ЕС. Никакъв намек за Ангорски договор, никакви компенсации и никаква защита на националните интереси. В отговор на гостоприемството Егемен Багъш споделя, че приоритетно ще се работи по засилване на търговските връзки между двете държави. Той изтъква, че през 1990 г. двустранната търговия е в размер на 42 млн. долара, за 2011 г. е вече 4 млрд. долара, но има все още твърде голям потенциал за нарастване. Освен това, пак според него,  „България е атрактивна за турските бизнесмени като първа спирка от търговския маршрут към Европейския съюз”. Тук явно личи, че турските политици не говорят завоалирано, а това се потвърждава от заявените им намерения съвместно с катарската страна да изградят скоростен път Свиленград – Русе, част от европейски коридори №4 и №9. С това се цели достигане до трансевропейската дунавска магистрала Рейн – Майн – Дунав. Реализирането на този проект обаче би бил в ущърб за българската страна, тъй като пътят ще поеме значителен товаропоток, а това ще обезмисли строящите се в момента магистрали.  По този начин остава необезпечен с товари и мостът Видин – Калафат. Предвид последствията от реализацията на проекта дългогодишният дипломат Еню Димитров е на мнение, че „продаваме геополитическият си потенциал и икономически изгоди от наши алтернативни сегашни и бъдещи проекти на едро и на зелено. Или по-точно като погача на задушница – за бог да прости България”. Паралелно с този проект турската страна лансира и идеята за изграждане на язовир около река Тунджа. Еню Димитров обаче подчертава, че „отстъпването на строителството на изравнители на наша територия на друга, която и да било страна с цел тя да ги използва, е равносилно на отстъпване на територия”. Според него тези проекти са част от „стратегическата дълбочина” на неоосманската външна политика на Турция, с което влиза в противоречие със становището на директора на софийския клон на Европейския съвет за външна политика Димитър Бечев, според когото „България е твърде малка и немощна, за да попадне във фокуса на турските външнополитически стратези”. Както се вижда обаче, турските стратези явно доста добре осъзнават значимостта на България, за да преследват своите интереси в пряк ущърб на българските такива. В тях отеква онзи предизборен лозунг на Тургут Йозал от 1991 г., според който „един ден България ще бъде наша, само че този път ще я купим”.

     За първи път от десетилетия България е на страната на силния, на съюза, към който Турция се е устремила, а това е изключителна възможност да лавираме по начин изгоден за националните ни интереси. Пропиляването на тази благоприятна възможност би било равносилно на предателство.




Гласувай:
2
0



1. fire - Дано.
30.10.2012 10:26
Засега тенденцията е за спад в доверието към Борисовото управление, ако се запази така се очертава интересно лято.
цитирай
2. анонимен - Не си спомням дали
03.12.2012 21:23
това се е случило с Аристотел. При един много ожесточен научен спор с много неясноти дори и за него, той, който винаги е имал отговор, през цялото време мълчал. Попитали го защо мълчи. Той отговорил, че докато сам не се убеди в правотата на отговора си няма да говори, защото има опасност да загуби уважението на учениците си, или да спечели подигравките на опонентите им . Щял да даде своя отговор, само след като сам се убеди в правотата му , независимо чия страна подкрепя.
Звучи като притча, но това е правилният път.
И нека не прибързваме с едностранчиви заключения за бъдещето на този, или онзи.
:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fire
Категория: Политика
Прочетен: 233421
Постинги: 56
Коментари: 379
Гласове: 3886
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930