Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2012 00:51 - За финансите на терористите
Автор: fire Категория: Политика   
Прочетен: 2149 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 20.07.2012 01:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     Покрай еуфорията около терористичните актове малко хора си дават сметка как протича организацията на един такъв зловещ акт и от къде лицата на терора си набавят необходимите средства. Това вероятно е нормално, тъй като това е един строго специфичен проблем за силите, натоварени с опазването на националната сигурност, а за обществото е някак си девиантен момент, за който не се говори кой знае колко и не подлежи на широко обсъждане. В последно време се създава впечатлението, че вместо да намалява честотата на терористичните актове, предвид силите и средствата, които се хвърлят за изкореняването на това зло, те многократно се мултиплицират. Този симтом показва, че проблемът с тероризма и финансовите средства, които на практика го правят възможен, съвсем не е решен. Динамичният живот, в който живеем създава предпоставки за изменения и на начините и средствата за събирането и осъществяването на терористичните актове, което прави още по-трудна задачата за тяхното пресичане. Повечето изследователи по темата за тероризма се спират на причините и предпоставките, които подтикват извършването на терористични деяния, анализират структурите на отделните терористични организации, акцентират и върху техните лидери, а други излагат изцяло конспиративни теории. Проблемът с източниците за финансиране, като че ли остава някак на заден план, не му се отделя заслуженото внимание, тъй като причини, предпоставки и извършители ще се намират винаги, докато пресичането на финансите би спомогнало в значителна степен за намаляването интензитета на терористичните актове. 

     Eдин от патриарсите (както Владимир Чуков го нарича) на ислямския фундаментализъм Абдел Кадир бид Абдел Азиз в свое произведение констатира, че „ако джихадът е усилие и енергия, то парите са нервът на войната”. Според същият парите, с които се подпомагат муджахидините трябва да бъдат дарени с добри намерения, а не чрез корист, понеже не би могло да се говори за джихад в този случай. Затова той препоръчва средства за джихад да се събират от доходите на семействата. Завоалираните препоръки обаче рязко контрастират на насърчаването и оправдаването на кражби и нападения над християните неверници, тъй като според шариатските квалификации откраднатото не се смята за криминален акт, а за необходима плячка. Темата за набавянето на финансови средства е разгледана и от един от последователите на джихадистката мисъл Абу Мусааб Сури. Той отчита, че процеса на набавянето им е динамичен и в зависимост от различни определящи фактори. В края на миналия век основните начини за финансиране на терористична структура били четири: лични средства за създаването на групата; дарения от вътрешни спомоществователи; дарения от външни спонсори; държавни дарения, в това число и от правителства и организации, които имат полза от осъществяването на джихада от конкретната групировка и от плячката, която попада в ръцете на бойците.

     Ако се вгледаме в неговата система ще открием десетки примери, които доказват и на практика реалното й функциониране. По първата точка - лични средства, красноречив пример е най-видният представител, лицето на тероризма в най-ново време Осама бин Ладен. Роденият в Саудитска Арабия дългогодишен лидер на Ал Кайда е 17-то дете на един от най-богатите строителни предприемачи в страната. Според Владимир Чуков неговото състояние  е близо 5 милиарда долара, от които Осама е получил около 300 милиона долара. След като взема участие в борбата на муджахидините в Афганистан срещу СССР, Осама се завръща в родината си, където поема курс на съпротива срещу управляващото семейство. Подложен на преследване той се принуждава да се установи в Судан, откъдето започва да подпомага и финансово Ал Кайда. Именно там основава собствена строителна компания, изгражда завод за преработка на кожи, плантация за цветя, посреднически фирми и банка „Северна ислямска банка” с капитал 50 млн. долара. В Судан той се озовава по покана на реалния управител на страната Хасан Тураби и тази близост с властта съвсем естествено, има и своето логическо продължение. Строителната фирма на Осама „Ал Хижра за строителство и развитие” получава огромна поръчка за строителството на международното летище в град Порт, както и 1200 км път от столицата Хартум до него. Чрез тези свои фирми той успява да осъществи редица бизнес сделки по целия свят. От Судан Осама установява контакт с палестинските терористични организации Ислямски джихад и Хамас, изпраща муджахидини в Чечня и Таджикистан, установява сателитна станция в Баку, Азербайджан, спонсорира разклонения на Ал Кайда в Йордания и Еритрея и създава тренировъчни лагери в Афганистан, Йемен и други.

     Като дарения от вътрешни спомощесвователи могат да се считат средствата на заможни хора, бизнесмени, които в една или друга степен са привърженици на радикалния ислям и давайки своята лепта индиректно участват във финанирането на такива действия. Пример за такъв е еритрейският бизнесмен Ахмед Идрис Насредин, с чиито средства в Милано незаконните египетски емигранти - симпатизанти на терористичната организация „Ал-Гама’а ал Исламия” през 1980г. изграждат джамия, която тутакси се превръща в основното средище на терористичната организация на европейския континент. Заедно с джамията „Сабаха” във Виена стават и главни оперативни центрове на войнстващите ислямисти, които се включват през 1992г. в конфликта в Босна и Херцеговина.

     Най-разпространеният канал, поне според мен, за набавяне на финансови средства, с които се извършват терористични актове са неправителствените организации, които под формата на външни дарители набират и депозират средства под шапката на някаква кауза, която в по-голямата си част служи за масовка и прикриване на истинските цели на финансовата инжекция. Този метод е все по-трудно прекъсваем, с оглед на непрекъснато руящите се подобни организации. Те официално действат на територията на целия свят, като претекст, че служат за защита на мюсюлманите и техните социални и обществени потребности. По-голямата част от неправителствените организации в Европа извършват своята дейност покровителствани от Федерацията на ислямските общности в Европа (ФИОЕ), която според Владимир Чуков представлява сянката на „Мюсюлмански братя” на стария континет. Предполага се, че един он най-големите спомоществователи е управляващата династия Мактум в Обединените арабски емирства, както и Световната ислямска лига, зад която също се крият анонимни дарители. Подобни констатации обаче изглеждат твърде повърхностни и несериозни, освен ако не са подплатени с необходимата аргументировка, каквато нееднократноспоменатият анализатор прави, за да даде ясна представа какви организации все пак членуват във ФИОЕ. Това според него са:

-          „суннити, доминирани от етнически араби, чието месторождение най-често е извън Европа;

-          започват своята дейност като студентски организации;

-          имат натрупан лидерски опит в движението на „Мюсюлмански братя” или в саудитски религиозни организации;

-          отстояват подходите на „Мюсюлмански братя” за работа чрез подходите на парламентарната демокрация и често са бивши активисти или симпатизанти на леви политически субекти;

-          демонстрират силна подкрепа на радикалното палестински движение „Хамас” и силни антисемитски чувства”.

    

     През 2004г. на официалната уеб страница на ФИОЕ е поместена информация за основаването на паралелна структура „Европейско доверие” към организацията, с „цел да подпомогне и насърчи работата по осигуряване на стабилни финансови средства. Субектът бе управляван по начин, че да осъществи успешни инвестиционни действия и да покаже най-ефикасните места за реализирането на висока доходност с оглед на възможността да се финансират различни проекти и организации в Европа”. За този вид канали за финансиране на престъпни групи е показателно и изказването на бившия министър-председател на Великобритания Джеймс Камерън веднага след атентатите през 2005г. в Лондон: „Някои организации се представят като обществената врата към ислямската общност и се къпят в пари, а правят твърде малко, за да се противопоставят на екстремизма”. Дали обаче това прозрение е реално или е просто скрита перверзия личи от няколко финансови анализи на английския банков сектор, според които за 2011г. ислямският банков капитал е в размер на 700 млрд долара, а прогнозата за 2013г. е, че той ще се увеличи до 3 трилиона долара. Този процес на привличане на праи, с ислямски произход е контролиран и насърчаван от самите банки и другите небанкови финансови интитуции чрез различни взаимоизгодни програми и мерки в унисон с изискванията на ислямското финансово право. Много експерти в последно време се обявяват срещу проникването на подобен род капитали сред европейската банкова система, най-вече заради невъзможността на бъдат доказани източниците на доходи, което на практика е предпоставка и за доста занижен контрол. Тяхната опозиция засега обаче е твърде слаба и не намира кой знае колко привърженици.

     В самите терористични олганизации също има звена, които са изцяло натоварени с финановото й обезпечаване. Така напримар на върха на Ал Кайда стои лидерът й, а втората инстанция след него е консултативният съвет, който включва четири отдела: военен, религиозен, финансов и медиен. Всеки от тях е с различен ръководител, определян лично от лидера. Една от най-старите и значими терористични организации „Мюсюлмански братя” изповядва и собствена икономическа идеология, която разработена от бащите на движението Хасан ал Бана, Саид Кътъб и Юсуф ал Кардауи. За друга терористична организация – египетската Ал Гама’а ал Исламия, се счита, че получава своите средства директно от Иран, някои от фондовете на Осама бен Ладен и различни ислямски неправителствени организации. Един от най-специфичните, а може би и най-интересни канали за финансиране на тероризма е споменатите вече по-горе начини чрез държавно финансиране. Третата и четвъртата група, за които става въпрос в книгата на Абу Мусааб Сури често са приплетени във взаимна корелация. Примери съществувят в изобилие, но този, който изпъква най вече е американският по време на войната между талибаните в Афганистан и СССР в края на 80-те години, когато американската разузнавателна служба отпуска близо 500 милиона долара за подготовка и въоръжение на основните групи на съпротивата, като една част от тях получава и групата на Осама бен Ладен. Други терористични организации, които в по-голямата си част са на държавна хранилка това са Хизбула и Хамас. Техните източници са предимно страните от Персийския залив и особено Иран. Като държава в държавата Владимир Чуков определя един от стожерите на тероризма в арабския свят - движението Хамас, като изхожда от факта, че палестинският парламент определя бюджет за организацията в размер на 1400 милиона долара през 2004г. Това обаче не пречи на муджахидините да събират средства и по косвен път. В началото на април на същата 2004г. Хамас отправя призив за набиране на финанси за терорстите в Газа и само еседмица по-късно чрез 26 джамии са били събрани пари и предмети на общо стойност 1 милион долара. Това показва силно развитото и запазено стадно чувство на мюсюлманската общност като цяло и в известна степен обяснява как е възможно през терористичните организации да преминава такъв огромен поток финанси.

     Друг способ за събирането на средства в последно време е „хавала”. Това е един стар и изпитан, но позабравен във времето метод, който напоследък обаче получава нов тласък, с оглед на засилването контрола на финансови потоци в света като цяло и други международноправни средства за борба с финансирането на тероризма. Хавала е система, която се използва по принцип за препращане на средства, но анонимността и нищожната документация я правят много удобна за злоупотреба от страна на терористи. Събират се няколко превода и се изпращат като един на даденото място, като по този начин се спестяват трансферните такси и за изпращача и за приемача. Поръчките се осъществяват чрез телефон, електронна поща или факс и парите често биват предавани директно на адресанта. Това я прави по-предпочитана в последно време, тъй като е по-ефтина, по-удобна и най-вече по-безопасна за самите ползватели. Огромна част от нелегалните пари в света циркулират като кеш. Но прехвърлянето на тези пари е много затруднено, защото наркодилърите и спонсорите на терора са принудени да работят с дребни банкноти. Отказвайки се и от тази възможност - пряко пренасяне на парите, престъпният свят се ориентира почти изцяло към Хавала. Този метод изживява своя ренесанс в момента и ще бъде актуален известно време, докато не се намерят ефективни средства за борба с него и когато ползващите го усетят, че той губи своята надежност, веднага ще се ориентират към друг. Това означава, че нормотворците трябва да работят много по-унифицирано, а органите за противодействие трябва да бъдат достатъчно рефлексивни, за да могат да реагират своевременно на новите предизвикателства, с които ще ги сблъскат терористичните кохорти.



Тагове:   Финанси,   тероризъм,


Гласувай:
5
0



1. анонимен - Подводни
20.07.2012 01:22
Лекинко си далеч от истината.
цитирай
2. lambo - Чувал съм за "Хавала"
09.09.2012 08:31
Основава се на доверието и специални пратеници.

Примерно богат египтянин от Кайро иска да изпрати 5 000 $ на сина си, студент в София. Отива в офис на Хавала в Кайро и казва това. Определят му нова среща за другия ден

През това време техния агент в София търси по телефона студента и му определя среща за същото време

На другия ден бащата носи парите и ги дава на агента в Кайро. Той вдига телефона, оттатък са софийския агент и студента. С код казва на своя човек :

" ДАЙ МУ 5 000 $ "

Агента в София брои кеш на студента и ... готово

Тоест на едно място в Хавала влизат 5 000 $, а на другото място излизат пак толкова. Таксата е много по-малка от банките, но не това е най-важно.

Не могат да ги прихванат къде и колко пари препращат
цитирай
3. zaw12929 - Пропуснахте най значимия инвеститор, източник на Парите за тероризма
21.10.2012 05:23
Не се разбира кой е източника на дарителите- това пари от петрола ли са, които запада, света плаща, за да кара скъпите си коли. Азиатците не живеят в разкош, живеят с многото си деца и с Аллах- молят се по 5 пъти на ден.
Бог е един, но светът го почита различно. Мохамеданството е направено по начин, съответстваш на онова време- войни за територии. И прави съвместяването им с немюсюлмани нетърпимо.
Ако светът вече продължава с диалог, те си карат по старому
От друга страна христианите заробват всички с Пазара.
Отмъщението за колонизирането е , че нефта поскъпна 5-6 пъти и Запада плаща, а те връщат финансите , по показания от Вас начин, финансират ислямистите- терористи. И най страшното е ислямизират христианските територии
Как да си обясним, че с външни средства у нас са построени последните години 1000 джамии?!

цитирай
4. zaw12929 - Има над какво да мислим:
21.10.2012 05:26
ЗАЩО България СМЕ НА ПЪРВО МЯСТО ПО БРОЙ НА ДЖАМИИ НА 5.5 МИЛ НАСЕЛЕНИЕ 1400 джамии И СРАВНИ:
ЛИТВА 3.5 МИЛИОНА 4 ДЖАМИИ ВСИЧКО В СТРАНАТА
ГЪРЦИЯ 14 МЛН. 258 ДЖАМИИ
ИТАЛИЯ 35 МЛН. 250 ДЖАМИИ
ЧЕХИЯ 10 МИН. 2 ДЖАМИИ
БЕЛГИЯ 11 МЛН. 328 ДЖАМИИ
СЛОВАКИЯ 5.5 МЛН. 4 ДЖАМИИ
РУМЪНИЯ 22 МЛН. 77 ДЖАМИИ
ДА НЕ ИЗБРОЯВАМ ВСИЧКИТЕ А В ТУРЦИЯ НА 1 ДЖАМИЯ СЕ ПАДАТ 100 000 ЧОВЕКА, ТАМ ДЖАМИИТЕ НЕ СА ОЗВУЧЕНИ, - НЕ ОТИВАТ 5 ПЪТИ НА ДЕН ДА СЕ МОЛЯТ
КАК СА ПОСТРОЕНИ 1000 ДЖАМИИ У НАС - С ВЪНШНИ ПАРИ ...
цитирай
5. fire - zaw,
30.10.2012 17:20
едва ли е в резултат на прочутата българска толерантност. Наистина, особено в последните години се наблюдава една тенденция към експанзия на балканските територии, а в частност и България. Според някои по-крайни ислямски мислители щом ислямът е стъпил веднъж на една територия, тя е негова. Може би е в ход повторното й завладяване ...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fire
Категория: Политика
Прочетен: 236093
Постинги: 56
Коментари: 379
Гласове: 3920
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031