Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2012 20:01 - Европейският съюз и Арабската пролет
Автор: fire Категория: Политика   
Прочетен: 1939 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Политическият живот в Близкия изток е като че ли странен и неразбираем за европейците. Религията заема много по-предно място в ценностната система на хората, отколкото средностатистическият гражданин на Европейския съюз може дори да си представи. Жителите на тези страни се идентифицират първо според вярата си и я поставят пред народността си. За да се разбере този регион са необходими сериозни познания, както за древната му история, така и за исляма, юдаизма и християнството, като основните доктрини, които се приплитат и властват сред населението. В географска отношение Близкият изток е в периферията на Европа, но събитията, които протичат там през последните двадесет години подсказват, че се превръщат в генератор на процеси, които имат сериозно влияние и на Стария континент.

     Арабската пролет е събитието в Близкия изток, което разтърси света през миналата година и даде сериозни поводи за размисъл в стуктурите на Европейския съюз, а той по своята същност е сложна наднационална организация. Като такава обаче тя има претенциите да бъде един от водещите международни актьори на политическата сцена и донякъде успява. Вместо да насажда директно своите модели на развитие, прибягва до средствата на „тихата дипломация” чрез личния пример на просперираща регионална общност (независимо от последните сътресения). С относително стабилен стандарт на живот и с изпозването на  методите на убеждението и икономическите стимули Европейския съюз финансира проекти в сферата на доброкачественото управление чрез инструмента Европейска политика на съседство, като оказва правна, институционална, митническа, финансова и полицейска помощ на съседните му страни, регионални обединения или международни организации. Рухването на авторитарния режим на президнта на Тунис Бен Али предизвика ефекта на доминото и сред още няколко страни от Леванта. Дългогодишната диктатура на Хосни Мубарак в Египет също беше сломена. В Алжир ситуацията е овладяна благодарение на силите на реда, а в Мароко, за да си запази позициите, монархът инициира референдум, с цел да предостави част от тях на министър-председателя при управлението на страната. В Либия последваха шестмесечни битки, които в крайна сметка детронираха, в прекия и в преносния смисъл, лидерът на джамахирията Муамар Кадафи. Този акт беше осъществен и с пряката военна намеса на НАТО. Последваха протести в Йордания и Йемен, но за момента те не са със сериозен интензитет и не предвещават радикални последствия. Най-сериозно се оказва положението във вътрешнополитически план в Сирия, където не спира съпротивата срещу репресивния режим на Башар Асад. Въпреки растящия брой жертви от страна на мирното население, основните актьори на международната политическа сцена не могат да постигнат единодушие в ООН, с което да сложат край на издевателствата в страната. Интересите в Сирия се сблъскват и Русия там за момента държи водещата роля. Дали сценарият с Либия ще се повтори отново може да видим буквално във всеки един момент, но индикациите сочат, че това би било трудноосъществимо. Арабската пролет се оказва обаче сериозно геополитическо предизвикателство за Средиземноморската политика на Европейския съюз, тъй като на практика европейските дипломати са поставени на колене и нямат рецепта как да оздравят Близкоизточният регион. Отприщеното обществено недоволство дава основание да се анализира дали в крайна сметка институционалните механизми на Барселонския процес за демократизиране на арабския свят са дали някакъв резултат или това се се случило по стечение на друг вид обстоятелства. Критики обаче могат да бъдат отправяни недвусмислено по отношение на Запада, в частност и срещу Европейския съюз, тъй като дълги години те работеха с тези недемократични режими с цел регулирането на миграционните процеси, осъществяването на своите външнополитически, търговско-икономически и енергийни интереси. Ефектът от бумеранга обаче веднага беше усетен в Европа с неконтролираното нахлуване на незаконни емигранти особено в Италия, Малта, Испания и Франция. В този момент може би е време за осмисляне на Европейската политика на съседство по линия на Средиземноморското сътрудничество. Според Валентин Катранджиев Европейският съюз „може да реализира политиката си в района само ако я обезпечи със значително повече финансови ресурси.”  С оглед на реалността обаче и очевидните пари, хвърлени на вятъра от Европейския съюз до момента, увеличаването на субсидиите няма да има положителен ефект. Причините довели до събитията не биха могли да се решат с финансови стимули. Те са сложни социално – икономически процеси, които текат в тези страни. Увеличаването на относителния дял на образовани и формирането на интелигенция са сред основните точки, където могат да бъдат потърсени. Да не забравяме и демографската картина, която е твърде обнадеждаваща и говори, че множеството от младежите, получили своето образование и подложени на едни репресивни режими не биха могли да намерят място под слънцето в родината си, т.е. не биха получили адекватна реализация и развитие. Вероятно отчитайки тези фактори е и последвалата реакция на Европейския съюз. Той се ангажира с едва 250 млн. евро за възстановяване на региона. Сега освен всичко друго, се налага Европейския съюз да преосмисли и политиката си относно ислямистките организации, които овладяха тези страни, особено с оглед на това, че до вчера те стояха в списъка на терористичните организации. Явно е, че следва от тук насетне подобен род партии да бъдат третирани според техните действия, а не според идеологиите, които споделят, а „меката дипломация” не винаги помага и това красноречиво се вижда в последните събития в Близкия изток. Нещо повече, провежданата политика на съседство на Европейския съюз със страните от Близкия изток изначално е сбъркана, а парите на европейския данъкоплатец - напразно изхарчени. Тях, разбира се, никой не ще върне и отговорност не ще поеме.




Гласувай:
2
0



1. анонимен - Към написаното :
17.07.2012 13:13
"Нещо повече, провежданата политика на съседство на Европейския съюз със страните от Близкия изток изначално е сбъркана, а парите на европейския данъкоплатец - напразно изхарчени. Тях, разбира се, никой не ще върне и отговорност не ще поеме"

мога само да допълня великата мисъл на Чърчил :

"Няма вечни приятели,има вечни интереси!".

Всеки мислещ нормално може да си даде отговор за случващото се, изхождайки от казаното от Чърчил.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fire
Категория: Политика
Прочетен: 236093
Постинги: 56
Коментари: 379
Гласове: 3920
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031